Издателство “Сиела”
В рубриката “Четиво” Дневник публикува откъс от “Най-велики мачове”, с автор Джейми Карагър, предоставен от Издателство “Сиела”
Легендата на “Ливърпул” Джейми Карагър събира своите “Най-велики мачове” в историята на футбола в една книга. “Най-великите мачове” анализира и хвърля светлина върху останали скрити страни на “вечните” футболни срещи.
Всеки фен има свой личен набор от велики мачове и пази съкровен спомен за тях – но дори и пречупени през дълбоко емоционално преживяване, пак не е сигурно, че знае всичко, което се е случило тогава. И именно повторното преживяване на някои от легендарните моменти в историята на играта може да му разкрие останали досега скрити страни на вечерите, които са се оказали съдбоносни за играчи, отбори и дори цели футболни ери.
В приносното издание “Най-великите мачове” легендата на “Ливърпул” Джейми Карагър представя единадесет мача, които счита за значими и ключови – и ни разказва с обич и жар за тях през опита си като футболист, като коментатор, но и като безнадеждно влюбенo във футбола момче от Бутъл.
Кои са онези незабравими вечери, споменът за които се предава от поколение на поколение обичащи играта запалянковци?
Считан за легенда заради участието си в онзи отбор на “Ливърпул”, който повали великия “Милан” в навярно най-смайващия финал на Шампионската лига, а днес и за един от най-уважаваните футболни експерти и водещ на популярния подкаст “Най-великата игра”, Карагър напомня, че вдъхновяващите спомени за величие и падение на зеления терен разказват не просто за 90 минути преследване на топката.
И като “велики” ги определят всъщност по-обширните и често останали скрити досега истории за случилото се преди, по време и след мачовете. Това са онези футболни срещи, които ни свързват отново с повратните точки в живота ни, независимо дали пътуването е до “Анфийлд”, на кратко разстояние с метрото от лондонския Ийст Енд до “Уембли”, или от дома на детството в Бутъл до стадион “Ататюрк” в Турция.
В тази книга са включени много от мачовете, които са оставили най-дълбоко впечатление у самия Карагър като фен, играч и коментатор. Той предлага задълбочен тактически анализ на треньорските решения и индивидуалното представяне, както и добавя множество неразказани досега подробности, които със сигурност не знаете.
Съвсем естествено, в изданието футболистът анализира няколко от знаменитите моменти на отбора, в който се разви кариерата му – “Ливърпул”. Но не спестява и своя задълбочен преглед на епични и запомнящи се мачове за “Манчестър Юнайтед”, “Манчестър Сити”, “Евертън” и “Барселона”, както и международни срещи.
Десетките разговори с мениджъри, съотборници и футболни легенди, които Карагър провежда по време на работата си по изданието, пък дават невиждан досега поглед отвътре върху мачове, които дефинират цели футболни епохи – от победите за аутсайдерите, през гросмайсторското надлъгване на мениджърите, до лудите вечери, в които нищо не е ясно чак до последния съдийски сигнал.
Изключително прецизен в анализа, с неизменното британско (или “скаузърско”?) чувство за хумор и самоирония, а на моменти и с болезнена откровеност, Джейми Карагър представя забавни, вдъхновяващи и смайващи понякога истории, едно нужно и носталгично пътуване из най-ценните спомени на запалените фенове.
“Най-великите мачове” е истинско изкушение за почитателите на вечната игра, както и същинска мини енциклопедия за тези, които знаят, че освен добрата игра, във футбола значение има и историята, която ще вълнува поколения наред.
Джейми Карагър е роден на 28 януари 1978 г. и след като преминава през юношеските формации на “Ливърпул”, дебютира за първия отбор на 18-годишна възраст. Той има над 700 мача за “Ливърпул”, с което се нарежда на второ място в класацията на играчите с най-много мачове за клуба; печели Шампионската лига, както и десет други големи трофея. Има и 38 участия за националния отбор на Англия.
След като прекратява кариерата си, Джейми се превръща в един от най-добрите футболни експерти и анализатори в страната. През 2016, 2017 и 2019 г. е избиран за “експерт на годината” от Асоциацията на футболните привърженици и е част от екипа на “Скай Спортс”, който печели наградата RTS за най-добро спортно предаване.
Той е водещ на един от най-гледаните подкасти “Най-великата игра с Джейми Карагър” и е колумнист за Daily Telegraph.
Откъс от “Най-велики мачове” на Джейми Карагър
ПРЕДГОВОР
Спомнете си за най-великите мачове, които сте гледали.
Сега си задайте въпроса: “Колко често сте ги гледали отново от началото до края?”.
Нямам предвид репортажи или клипове с най-важните моменти. Говоря за пълно повторно гледане, кадър по кадър, за да надникнете отвъд въодушевлението или отчаянието, отвъд крайния резултат.
Изненадващо е колко малко от нас го правят.
Можем да изрецитираме списък от популярни мачове, които за нас значат повече, отколкото за другите, но се фокусираме върху любимите си моменти – головете, спасяванията, шпагатите, последния съдийски сигнал и вдигането на купите. Наслаждаваме се на емоцията. Невъзможно е подобно усещане да бъде изживяно отново след края на спортната битка, след като знаем как завършва историята. Приливът на адреналин идва само от несигурността.
Вярвам, че неохотата да седнеш и да изгледаш цял мач, след като вече си го гледал веднъж, е психологическият отговор на онова усещане – както за футбола, така и за всеки един спорт, който обичаме.
Докато играех за “Ливърпул”, си бях изградил навик да изследвам цялостно представянето ни в мачовете няколко часа след края им. Често стоях до малките часове на деня, за да анализирам кое в играта ни се е получило и къде има нужда от подобрение. Това беше полезно за подготовката ни за следващия мач.
Удивително е с колко много играчи съм разговарял, докато пишех тази книга, които казваха, че се отнасят с голяма предпазливост към повторно гледане на най-добрите си мачове от притеснение да не се усъмнят или дори да накърнят спомените си.
Когато побеждаваме, искаме внимателно да съхраним предпочитаните от нас моменти, да съхраним чувството на еуфория, което се подхранва от най-пресните спомени след мача, запечатани в репортажи, предавания и интервюта край страничната линия. Нашите спомени са повлияни най-силно от тези първи чернови на историята. При победа дори и най-лошите ни представяния ни се струват без значение.
Много често се смята, че най-ярките спомени за даден мач се разказват от бивши играчи много след неговия край, защото в разгара на професионалните си кариери ние невинаги имаме шанса да осъзнаем мащаба на постигнатото. Веднага щом медалът увисне на шията ти, следващият турнир вече започва.
При загуба нежеланието да се върнеш към лошия спомен е лесно разбираемо дори ако сте показали най-доброто, на което сте способни, но в крайна сметка не сте успели да се справите.
Много хроники на най-великите мачове се фокусират върху победителите. Аз исках, когато беше възможно, да разгледам мачовете и от гледната точка на загубилия и да разбера какви последици, ако изобщо има такива, са имали мъчителните поражения върху играчите и техните кариери.
Отправната точка за тази книга беше да преосмисля много от мачовете, които са оставили най-дълбоко впечатление у мен като фен, играч и коментатор, и да сравня доколко моето възприятие и възприятието на участниците в тях отговаря на реалността.
Целта ми беше да представя и други класически мачове по метода на обзора на кръга в “Скай”, като предложа задълбочен тактически анализ на треньорските решения и индивидуалото представяне – някои от които може би са били пренебрегнати или със сигурност подценени по онова време – и след това да обсъдя наблюденията си с участниците – играчи и треньори.
Много от мачовете са толкова известни, че за тях са написани множество книги; но с повторното им разглеждане и анализ исках да допринеса за по-доброто им разбиране. Нещо, което може би не е било много достъпно в миналото, със сигурност през 80-те години на миналия век, когато футболът на живо по телевизията беше рядкост.
Колкото повече мачове преглеждах, толкова повече някои от моите предубеждения се опровергаваха. Очакванията ми за мачове, като финала на Шампионската лига през 1999 г., победата на Англия над Германия с 5:1 през 2001 г. и дори най-хубавите ми два часа – Истанбул през 2005 г., изискваха различна степен на преоценка, а в някои случаи и тотално различен подход.
Важно е да се подчертае, че най-великите мачове в тази книга не са избрани, защото ги смятам за най-добрите, които някога са били играни. Нито пък са представени по ред, за да покажат възходящо качество или важност. Наясно съм, че има големи пропуски, особено в някои от най-прочутите международни срещи, към които с удоволствие бих се обърнал в бъдеще.
Някои мачове, като например победата на “Евертън” на полуфинала за Купата на носителите на купи през 1985 г. над “Байерн” Мюнхен, са избрани заради личната ми свързаност със събитието. Други – защото смятам, че са определящи за конкретна епоха, давайки възможност да се разпознаят новаторски треньорски методи и да се поставят в историческия им контекст.
Неизбежно е да има повече мачове с участието на “Ливърпул”, отколкото на който и да е друг отбор, тъй като съм проследил траекторията на клуба през последните тридесет години. Избраните мачове на “Ливърпул” са свързани с класическия отбор на Кени Далглиш, който преживява травмата и шока от трагедията на “Хилсбъро” през 1989 г., с предизвикателствата на 90-те години на миналия век, както и с европейското възраждане, ръководено от Жерар Улие и Рафа Бенитес, което положи основите на неотдавнашния ренесанс на Юрген Клоп. През шестнадесет от тези години бях играч на “Ливърпул”.
Както и в придружаващия ме подкаст “Най-великата игра”, дискусиите с участниците доведоха до по-сериозни разговори за това как те и отборите, в които са играли, остават в паметта на феновете.
Когато седях в хола си и гледах всички тези мачове, еволюцията на коментара през десетилетията също се превърна в интересен аспект от книгата. Начинът, по който гледаме на спорта, е претърпял драстични промени.
Откакто футболът се излъчва, най-великите мачове се свързват с най-великите реплики на коментатора. Вярвам, че феновете разбират от футбол много повече, отколкото през 1992 г. Премиършип започна да се излъчва ежеседмично в домовете ни.
Започнах работа по тази книга малко преди пандемията от Ковид-19 да затвори света, а краткото прекъсване на футбола да стане съпътстваща щета в борбата срещу вируса. Бях сред милионите, които изпитаха остро чувство на загуба, когато екшънът на живо спря, но докато феновете се опитваха да се справят с безпрецедентните обстоятелства, имаше един сектор на любимия спорт, който процъфтяваше.
Носталгията.
Фенове, играчи и медии намериха утеха в миналото. Нищо не е по-показателно за това колко ценим споделените си футболни преживявания, независимо дали сме били на терена, дали сме гледали от трибуните, дали сме пили бира пред гигантски екрани, или сме скачали в хола.
Най-великите мачове ни свързват отново с повратните точки в живота ни, независимо дали пътуването е от Шварцвалд до “Анфийлд”, на кратко разстояние с метрото от лондонския Ийст Енд до “Уембли”, или от дома на моето детство в Бутъл до стадион “Ататюрк” в Турция.
Ще се радвам читателите да направят като мен след завършването на всяка глава – да издирят и изгледат отново моите избрани мачове от началото до края, за да преценят дали са съгласни с моите заключения и дали се чувстват толкова потопени в действието, когато проследяват развитието на тактическите решения през последните три десетилетия.
Изборът ми ви е толкова добре познат, че със сигурност вече знаете резултатите. Надявам се моят футболен пътеводител да предложи яснота как и защо са се развили събитията, довели до тези резултати.
Джейми Карагър
Ноември 2020 г.