Украйна и Молдова са вече кандидати за ЕС, няма промяна за Скопие

Украйна и Молдова са вече кандидати за ЕС, няма промяна за Скопие



Премиерът Кирил Петков показва нещо на телефона си на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел (в средата) и на испанския премиер Педро Санчес преди началото на срещата на върха на ЕС в Брюксел, която започна от разширяването.

Лидерите на ЕС приеха Украйна и Молдова като кандидати за членство в Европейския съюз, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в четвъртък вечерта.

“Имаме споразумение. Европейският съвет току-що реши да даде статут на кандидат за членство в ЕС на Украйна и Молдова. Исторически момент”, написа Мишел в “Туитър” от срещата на върха на ЕС в Брюксел.

Решението беше очаквано, след като миналия петък Европейската комисия препоръча двете държави да бъдат приети за кандидати с мотив, че вече са напреднали по европейския път и отговарят на критериите за това. В началото на седмицата френското председателство съобщи, че никоя държава не възразява срещу двете кандидатури, които бяха подадени съответно на 28 февруари и на 3 март.

За това как Украйна и Молдова се стигнаха пред портите на ЕС прочетете тук.

Статутът на кандидат не дава автоматично право за присъединяване към ЕС.Процесът към членството започва от решението на Европейския съвет за започване на преговори за присъединяване. С добавянето на Украйна и Молдова, държавите, които са кандидати за членство стават седем с Турция, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Албания.

ЕС води преговори за членство само с Турция, Сърбия и Черна гора.

Кой къде се намира на опашката за членство вижте тук.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че решението за Украйна е “политически жест” и “силен сигнал към Русия в настоящия геополитически контест”, имайки предвид войната на Русия. Той предупреди, че самият процес на присъединяване ще е “дълъг и много изискващ”.

Украинският премиер Володимир Зеленски приветства решението на европейските лидери, наричайки го “уникален и исторически момент”.

“Бъдещето на Украйна е в ЕС”, написа Зеленски в “Туитър” минути, след като новината стана известна.

Молдовският президент Мая Санду оцени събитието като “исторически ден”, добавяйки, че Кишинев е наясно, че “ни предстои труден път, който ще изисква много работа и усилия”.

Различно е настроението в Грузия, която не получи препоръка от Европейската комисия, въпреки, че подаде молба едновременно с Молдова.

Грузинският премиер Ираклий Гарибашвили изрази разочарование и заяви, че решението е “несправедливо”:

“Заслужавахме повече и не тряваше да постъпват така, защото е несправедливо”, заяви Гарибашвили, изтъквайки, че решението се дължи на “променения геополитически контекст”.

Разгорещен дебат за ветото

Решението за одобрението на кандидатурите на Украйна и Молдова е било предшествано от разгорещен дебат за европейската перспектива на западнобалканските държави, като разговорът се е въртял основно върху българското вето за Северна Македония и реалния напредък на реформи в Босна и Херцеговина. Няколко държави, включително Хърватия и Словения, настояха Босна, която чака от години, да получи статут на кандидат.

Премиерът Кирил Петков е бил подложен на вербална атака от лидерите, които са били под впечатление на критиките, отправени от балканските премиери на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, че регионът е забравен и пренебрегнат, което отслабва влиянието на Европа за сметка на сили като Русия и Китай.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че ЕС “наистина се опитва да намери решение” и че се чака само Народното събрание да се произнесе “през следващите няколко часа”, за да може “да освободим преговорния процес със Северна Македония и с Албания, която е пряко засегната от този спор”.

Френският президент Макрон каза, че “ще бъдат положени всички усилия българският парламент да гласува през следващите дни”, защото Северна Македония “вече е направила толкова много, поемайки рискове”. Макрон каза, че “не можем да се правим, че политическата криза в България не съществува”.

Председателят добави, че “имаше истинско желание да се вдъхне нов живот в процеса на Босна и Херцеговина”. Европейската комисия получи задача да оцени изпълнението на поставените като предусловия 14 предусловия за извършване на реформи в страната.

Защо българското вето е само част от балканския пъзел на разширяването прочетете тук.

Преди началото на срещата Петков потвърди, че няма да отстъпи от обещанието си, че докато няма решение на българския парламент, София няма да свали ветото.

“Обещал съм на българския народ, че въпросът ще се реши от българския парламент, защото той има най-голяма представителност и си държа на думата”, заяви Петков на влизане в Съвета.

Той каза, че лично смята френският компромис за много добро предложение, защото превръща исканията на София в европейска политика и че Скопие “ще трябва да приеме нашите изисквания, за да върви напред”.

“Българската позиция остана непроменена. Българската позиция беше разбрана и сега всички чакат и европейците чакат българският парламент да даде крайното си решение”, заяви Петков след края на дискусията за разширяването на Европейския съвет.

Той изрази съмнение, че свалянето на ветото може да се случи до края на срещата на върха в петък до обед, дори ако Народното събрание приеме позиция преди края на седмицата. Според Петков, ако има “крайна позиция” преди края на френското председателство на 30 юни, “нещата могат да се случат много бързо”.

CosmoNews

Comments are closed.

CosmoNews@2020. All Rights Reserved