“Качестволандия” – антиутопия на десета степен

“Качестволандия” – антиутопия на десета степен



© “Колибри”

Книгата изобилства от препратки към Вонегът, Оруел, Кларк, Хъксли, Азимов и може би най-вече тонално към Дъглъс Адамс

Ревюто е препубликувано от “Литературен вестник”.

“Тъй като в Качестволандия може да се говори само в превъзходна степен”, това е най-новата, най-забавна, най-притеснителна и най-антиутопична книга досега. Марк-Уве Клинг е германски писател с най-различни интереси във всички сфери на изкуството. Освен писател той е музикант и кабаретен артист, но неговата голяма популярност идва именно с “Качестволандия”. След като се е превърнал в бестселър, сега и българската публика има шанс да види този роман, стъпващ върху всички класици във фантастиката и жанра на антиутопията.

Книгата изобилства от препратки към Вонегът, Оруел, Кларк, Хъксли, Азимов и може би най-вече тонално към Дъглъс Адамс. Но какво всъщност може да се “види” в Качестволандия?

Фабулата може да се нарече стереотипна. Един напълно овладян и контролиран от компютърни алгоритми свят, в който всички аспекти на “човешкото” липсват. Няма спонтанни човешки отношения, няма нормални връзки, няма приятелства, няма реална политика, няма го и свободния избор. И в този тотален и тотализиращ ад един неудачник (Петер Безработния) се разбунтува срещу системата и дори я променя (донякъде).

Както при всеки тип прогностика обаче, фабулата сякаш отстъпва на второ място пред начина, по който е изграден светът на творбата. Тук текстът отново работи само с превъзходната степен, като се представят нови и нови изобретения и нововъведения на всяка страница. Персонален личен асистент, който стои постоянно в ухото и говори, и наставлява (диктува всяка мисъл) на своя ползвател; коли без шофьори, изкуствени интелекти, дронове убийци, андроиди писатели; детска бавачка робот, владееща четири бойни изкуства; роботи, чиято единствена цел е да пазаруват, и др., и др.

Сред всичката тази висококачествена техника остава време и за социална категоризация, политическа и икономическа критика, а дори и евгеника. Сякаш всичко, което може да се обърка в едно свръхтехнологично общество, вече е станало. Всички, превърнали се дори и в клише, тропи са задраскани в “антиутопичното бинго” на текста, но това някак е в негов плюс. Действието върви бързо, натрупващата се постоянна нова и нова информация не натежава, а напротив спомага за по-лесното навигиране в този все пак не толкова различен от съвременния свят. Лозунгът, рекламата, крещящо заглавие, които дефинират живота в “Качестволандия”, са предали на текста една стегнатост и хумористичност, което го прави изключително приятен и четим.

Кърт Вонегът. Събрани разкази (Комплект 1 и 2 том)

Купете

Почти всичко, което се появява като критика или притеснение относно обществото ни, е засегнато в книгата. Превръщането на политиката в състезание, което просто се печели чрез изборите, a начинът да се победи е с евтин популизъм. Подчиняването на всеки вид връзка между хората на бизнес принципите и на юридическите отношения – чрез договори за взаимна изгода и възможни ползи. Консумативизмът и превръщането на всичко в “ползване за еднократна употреба”. Мечтата за интернет като демократизираща и децентрализираща сила и неговата реализация като система, утвърждаваща формите на контрол, но с по-съвременни способи – “Мрежата, в която всички сме уловени.”

Превръщането на личните данни на човека в най-ценната съвременна стока и съответно властта на тези, които притежават личните данни. Ежедневно увеличаващата се пропаст между бедни и богати и икономическата ни система, която сякаш работи само в полза на това разделение. Липсата на достоверна информация, защото “частните концерни не са задължени да спазват никаква обективност” и “никой не се интересува дали новините са истински или фалшиви”.

Това, което остави най-силно впечатление у мен, все пак е въпросът за свободата и свободната воля. Творбата много добре показва как, подчинявайки решенията на алгоритми, работещи за максимална печалба, постепенно човек се превръща в безгласна буква и дори не разбира, че всъщност няма избор. Иронично назованият “старец” задава въпроса: “Диктатура ли е изобщо, ако никой не забелязва, че е диктатура?”. Учейки се от изминалия опит, машините усвояват допуснатите от него грешки и ги редуплицират, превръщайки ги в структурообразуващи. И докато все повече програмисти осъзнават това и се опитват да решат този проблем при самообучаващите се машини, сякаш ние забравяме, че сме подвластни на същото и не решаваме проблемите си, а само ги правим определящи за настоящата парадигма.

Това, което движи Петер и което му отваря очите, е, че е получил нещо, което не иска. Досега системата така добре е задоволявала всяко негово желание, че му е изглеждала (а и на всички около него) безпогрешна. Той осъзнава, че системата не е идеална в своите изчисления, а че просто моделира потребителите така, че те да ѝ паснат идеално. Системата знае какво той всъщност иска по-добре от самия него. Начертала е път, по който да се движи, и всяка девиация от данните, които са събрани за неговите предпочитания и харесвания, е немислима. “Отнета е възможността за промяна, защото миналото е постановило с какво трябва да се разполага в бъдещето.”

Пътеводител на галактическия стопаджия

Купете

Колкото повече мисля върху книгата, толкова повече оставам с усещането, че това не е едно мрачно предсказание, а напълно релевантно отражение на света около нас. Да, хиперболизирано, на моменти стигащо до абсурдното, но не по-малко вярно въпреки това. Все още не живеем в Качестволандия, но сме толкова близко, че вече сякаш няма връщане назад. И ние като Петер “с удоволствие бихме натиснали Не, но върху екрана излиза само една възможност и тя е ОК.”

CosmoNews

Comments are closed.

CosmoNews@2020. All Rights Reserved