Колко са християните в България
По данни от преброяването през 2021 г. на Националния статистически институт (НСИ) 71.5% от населението в България (или близо 4.22 млн. души) се определя като християнско. Източноправославни са 97% от тях (около 4 млн. души), следвани от 1.7% протестанти (70 хил.), 0.9% католици (38 хил.) и 5 хил. армено-апостолически християни (0.1%).
На въпроса “Религиозен ли сте?” 5.14% отговарят с “да”. Те са с 20 процентни пункта по-малко от самоопределилите се като християни и съответства на около 3 млн. души. За 10 години те са намалели с около 9 процентни пункта – от 60.4% през 2011 г.
Християните в Европа намаляват, практикуващите вярата са много малко
Годишният държавен бюджет за вероизповеданията е по-малко от 49 млн. лева, или приблизително равно на 0.027% от националния брутен вътрешен продукт (около 180 млрд. лева). Значителна част от тези средства отиват за заплати на духовници или поддържане на храмове. За сравнение – в ЕС средният дял на разходите за отдих, култура и религия е около 1% от БВП, а в България за 2023 г. е 0.8% и най-голямата част в тази категория отиват за спорт.
Религията в Европа
Образователни системи в Европа и САЩ дават примери за подходи при въвеждането и преподаването на религии сред учениците, включително в държави със сходни на българските обществени нагласи. Основните модели на Стария континент са три – конфесионален (характерен за Гърция), при който доминира една традиция в учебната програма; плуралистичен (в Австрия, Англия и скандинавските страни) и секуларен (видим ясно във Франция), който налага строго разделение между религия и държава.
В Европа посоката на движение е към светско образование и според авторите на анализа на “Отворено общество” Боян Захариев и Илко Йорданов обръщането на тенденцията към засилване на религиозното влияние в училище – каквото намерение демонстрира България – има “потенциал да създава нови разделения в обществото”, както и потенциал “за по-нататъшно изолиране и отчуждаване на различни обществени групи, които и бездруго са подложени на сериозна дискриминация”.
Няма доказателства, че по-високото ниво на религиозност или по-силното присъствие на религията в училищното образование водят до по-голяма „моралност“ в рамките на отделни държави, включително сред младежта.
Как отделните държави преподават религия?
Румъния
Религиозното обучение не е задължително за учениците. Те заявяват еднократно желание за включване в него и може да бъде оттеглено през всяка учебна година. Румъния няма единна национална програма за алтернативни предмети с нерелигиозно съдържание. Когато един ученик не посещава религиозните занятия, той може да получи свободен час или да бъде пренасочен към друга дейност, в зависимост от организацията на училището. В някои училища алтернативни са предмети като морално възпитание, гражданско образование, философия, логика, критическо мислене, етика, но това не е национална официално установена практика.
Подмененият разговор в образованието
Гърция
Конституцията ѝ обявява през 1975 г. източното православие за преобладаваща религия, а религиозното обучение е задължителен предмет в училище. Той се преподава шест учебни години. Освобождаване от часовете се разрешава, но не и без преодоляването на административни бариери.
От 2011 г. е въведена нова неконфесионална учебна програма с акцент върху християнството. На други религии са посветени около 10% от съдържанието.
| Гърция е страната с най-високия брой осъдителни присъди от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушаване на религиозната свобода, но влиянието на съдебните решения върху образователната система е минимално. |
Съдържанието на обучението е предимно катехизисно и акцентира върху православието. В класните стаи често има икони.
Турция
Турция прилага една от най-рестриктивните правни рамки и силно ограничава възможностите за освобождаване от задължителните часове по религия. Учебната програма отразява доминиращата позиция на сунитския ислям. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е постановил, че Турция нарушава правата на родителите да осигурят образование на децата си в съответствие с техните убеждения. В учебните програми държавата не вземат предвид отделни религиозни и културни идентичности като тази на алевитите. Турция е ставала арена на масови протести, включително гладни стачки на учители, срещу реформи в учебните програми, които според секуларните им критици са “сексистки” и “антинаучни”.
Унгария
През 1948 г., преди национализацията на образователната система от комунистическия режим, църкви управляват две трети от началните и една трета от средните училища. От 1949 до 1989 г. образованието е изцяло под контрола на държавата и функционират само десет религиозни училища благодарение на споразумения с религиозните общности. Сега в Унгария съществуват три основни типа училища: държавни, църковни и частни. Църковните имат различен статут от този на частните и предлагат задължително религиозно образование. Учителите им по религия трябва да имат университетско образование от теологичен факултет.
В държавните училища се изисква идеологическа неутралност и се представя информация за религиите в часовете по литература, история и музика. Религиозното образование не е част от официалната учебна програма, но религиозните организации могат да организират факултативно обучение по искане на родителите. Съдържанието и управлението на тези занятия се осъществява от църквите. На дневен ред е обсъждане за въвеждане на курсове по етика, но тя не се възприема като заместител на религиозното образование, а като самостоятелен предмет.
Австрия
Моделът на изучаване на религия в Австрия може да бъде определен като деноминационален (конфесионален). Той зачита доминиращата традиция, като признава разнообразието чрез следните основни характеристики:
- Първо, предоставя се отделно религиозно образование за различни религиозни групи. Учениците могат да изучават своята религия в контекста на собствената им традиция.
- Второ, преподаването за други религии се извършва от перспективата на собствената традиция. Това би следвало да позволи на учениците да се запознаят с различията и общите аспекти на вярванията, без да изгубят фокуса върху собствената си идентичност.
- Трето, моделът предвижда създаването на специфични паралелни учебни планове за различни религиозни общности.
Италия
Предметът представя религиозната реалност от католическа гледна точка. Статутът на учебната дисциплина е регламентиран със Споразумение между Католическата църква и държавата от 1929 г., преразгледано през 1984 г. Съгласно него църквата одобрява съдържанието на учебниците и квалификацията на учителите.
Бъдещето е на мислещите, не на послушковците
Асоциация на атеистите и агностиците рационалисти води съдебни дела срещу привилегированото положение на католическата църква, включително навлизането на религията в образованието, и издава атеистична литература. В публикация от март 2025 г. организацията разказва за 16-годишно момче, обвинено в светотатствена реч в училище, което въпреки извиненията си е било подложено на изолация и изключено от извънкласни дейности. Това довело до психологически проблеми и желание да напусне училище. В анализа се подчертава, че въпреки неуместния характер на светотатствената реч тя не представлява престъпление и наложеното наказание е било непропорционално.
Основните пречки за реформиране на изучаването на религия в училищата са свързани с обучението на учителите, което се провежда в папски университети и е силно фокусирано върху католицизма.
Испания
Католическото религиозно образование в Испания се разработва и контролира от Испанската епископска конференция и включва католическата доктрина, морални ценности и библейски учения. Преподавателите се избират и одобряват от църквата. Възнагражденията им изплаща държавата. За учениците, които не желаят да посещават часовете по религия, се предлага алтернативен предмет – “Образование по ценности”. Съдържанието му е насочено към етиката, правата на човека и основните демократични принципи.
В частните и т.нар. “концертни” (получастни) училища с държавно финансиране и управление от религиозни организации религиозното образование е задължително. Частните разполагат с по-голяма автономия при определянето на своите политики в тази област.
Испания има споразумения с мюсюлманската, протестантската и еврейската общност и те им позволяват да предоставят религиозно образование в училища с достатъчно търсене. Въпреки това некатолическото религиозно образование е по-слабо разпространено поради по-малкия брой преподаватели и по-ниския интерес от страна на учениците.
Англия
В Англия религиозното образование е задължително за държавно финансираните училища. Учениците в тях участват в него до края на 11. клас. Не съществува единна, стандартизирана учебна програма за религиозното образование. Учебниците представят шестте основни световни религии (християнство, ислям, юдаизъм, хиндуизъм, будизъм и сикхизъм) чрез самостоятелни модули или материали.
Комисията по религиозно образование препоръчва изучаването на различни религии и светогледи с аргумента, че то помага на младите хора да развият уважение и емпатия към другите, да се справят с противоречиви въпроси и да преодоляват стереотипи. Тя препоръчва училищата да имат законово право на гъвкавост при адаптиране на съдържанието по предмета “Религия и светогледи” и държавата да финансира обучение на учители.
Норвегия
Учебната програма по KRLE (християнство, религия, философии на живота и етика) в Норвегия включва няколко основни компонента, които се стремят да предоставят на учениците обширно разбиране за религиозните системи и етичните въпроси.
Първият разглежда историческото и културното значение на християнството в Норвегия и в световен мащаб. Учениците изучават библейски истории и техните интерпретации, влиянието на християнството върху норвежките закони, ценности и традиции. Програмата обхваща основните християнски деноминации и различията в техните виждания за вярата.
Вторият включва изучаването на исляма, юдаизма, хиндуизма, будизма и сикхизма. Учениците се запознават с религиозните текстове, традиции, ритуали и ключови фигури на тези религии. Поставя се акцент върху ролята на религията в различните общества и върху необходимостта от междурелигиозен диалог и религиозна толерантност.
Третият компонент разглежда секуларния хуманизъм и атеизма и екзистенциални и философски въпроси за живота и смъртта. Учениците разискват ролята на науката в разбирането на човешкото съществуване и взаимовръзката между системите от вярвания и етиката.
Четвъртият се фокусира върху правата на човека и моралните дилеми. Учениците изучават етични теории, като последствията от действията (консеквенциализъм), деонтология и етика на добродетелите. Дискусиите обхващат теми като отговорност към околната среда, дигитална етика и социална справедливост с акцент върху личната и колективната отговорност в демократичното общество.
Общият подход в преподаването на предмета “Християнство, религия, философии на живота и етика” насърчава критическото мислене и сравнителния анализ на различните системи от вярвания.
Дания
Концепцията в Дания е сходна с норвежката и другите скандинавски страни. Предметът “Християнски
изследвания” (Kristendomskundskab) е част от учебната програма за началното и основно училище. Програмата не е ориентирана към вярващи, а има културно-образователна цел. Фокусът е върху културното и историческо изследване на християнството и други религии и върху етиката. Учениците могат да бъдат освободени от изучаването на предмета със заявление от техните родители.
Програмата по християнски изследвания включва няколко основни компонента. Частта, посветена на християнството, обхваща ключови истории от Стария и Новия завет, живота и ученията на Исус Христос. Учениците изучават християнските традиции, ритуали и сакраменти, като кръщението и причастието, както и историята на християнството с акцент върху неговото влияние върху датската култура. Изследват се Реформацията и ролята на Мартин Лутер в оформянето на датския протестантизъм, както и значението на църквата и вярата в съвременното датско общество.
Програмата разглежда и други световни религии, включително ислям, юдаизъм, хиндуизъм, будизъм и др. Учениците се запознават с основните вярвания, ритуали и морални ценности на тези религии и правят сравнения между тях.
Компонентът, посветен на философията на живота и етиката, разглежда морални и етични дилеми, свързани с правата на човека, равенството и личната отговорност. Дискутират се въпроси за съществуването, живота и смъртта, като се поставя акцент върху ценностите, толерантността и демокрацията в мултикултурното общество. Учениците се насърчават да разсъждават критично върху връзките между религията, науката и секуларизма.
Методът на преподаване е основан на стимулиране на критическо мислене и диалог, а не на религиозна индоктринация. За илюстриране на религиозни и философски идеи се използват произведения от литературата и изкуството, разглеждани в техния исторически контекст. Учениците участват в дебати и анализират реални казуси, чрез които се запознават с морални дилеми и развиват умения за етично разсъждение.
Франция
Преподаването на религия във Франция се осъществява в строго съответствие с принципа на laïcité (секуларност, т.е. строго разделение между религията и държавата), като религиозното образование в държавните училища е на практика забранено.
Вместо отделен предмет се изучава религията като “религиозен факт” (le fait religieux), като учебният материал е интегриран в други дисциплини. Този подход предполага и пълна забрана на поставянето или носенето на религиозни символи в училищата. Противниците на подхода твърдят, че той създава предпоставки за “индоктринация в секуларизъм”.
САЩ
В САЩ учениците имат право на лично религиозно изразяване, но не могат да принуждават свои съученици да участват в религиозни дейности. Родителите разполагат с ограничено право да изключат децата си от учебно съдържание, което противоречи на техните религиозни убеждения.
Учителите също запазват свободата си на вероизповедание, но действията им като представители на държавното училище подлежат на ограничения. Особено значение има спазването на принципа за равен достъп – религиозните групи имат право да използват училищни помещения и ресурси наравно с нерелигиозните групи.
Съществуват и ясни правни рамки относно преподаването на еволюцията и свързаните с нея научни концепции. Съдебни решения последователно забраняват преподаването на креационизъм и “интелигентен дизайн” като алтернативи на еволюцията. Изучаването на Библията е допустимо само в контекста на литература и история, но не и като религиозна истина. Празнични програми с религиозни елементи трябва да имат предимно светски и образователен характер.